A Holocaust survivor takes aim at Israel

The interview in English

Интервю на египетския вестник "Алмасри Алиум" с еврейката Хеди Епщайн:

Оцеляла от Холокоста еврейка се цели в Израел

Хеди Епщайн, 85 годишна еврейка, преживяла Холокоста, е яростен критик на израелското правителство и военни. Като дъщеря на анти-ционистки евреи в Германия, за нея не е непознато да бъде аутсйадер. Въпреки че е наричана от членовте на еврейската общност в САЩ “предател” и “мразеща се еврейка”, тя продължава да говори за нехуманната израелска политика спрямо палестинците.

От 2003 г. тя е посетила палестинския Западен бряг шест пъти. Опитала се е да посети Газа два пъти, като първия път не е могла поради здравословни причини, а в деня преди втория е била нападната в града, където живее- Сейнт Луис. Планира да присъства в Газа на отбелязването на годишнината от операция “Лято олово”- три-седмичното израелско нападение над Ивицата Газа, при което са убити повече от 1400 души, повечето цивилни.

От дома си в САЩ Епщайн говори с египетския вестник “Алмасри Алиум” за Израел, Палестина и перспективите за справедливо разрешаване на 60-т годишния конфликт.

Алмасри Алиум: Как станахте такъв отявлен критик на Израел?

Хеди Епщайн: През 1982 г. имах това, което може да наречете “сигнал за опасност “, когато научих за масовото избиване в бежанските лагери в Сабра и Шатила (Ливан). Имах нужда да разбера за какво беше всичко това, кой беше отговорен и кой беше най- силно засегнат- и какво се е случило между 1948 г. и това време.

Колкото повече научавах, толкова повече се ужасявах. И започнах да се обявявам публично против политиката и практиките на израелското правителство и военни.

Алмасри: Смятате ли, че е важно да се прави разлика между Израел и еврейския народ?

Епащйн: Аз говоря за виновниците, а в това дело се случи те да са евреи. И не преживели Холокоста, а по скоро техни деца и внуци. Какво са научили от своите семейства и еврейския опит в Европа? Изглежда преследваните, (или техните деца и внуци), са се превърнали в преследвачи. Това ли е урока, извлечен от Холокоста? Не мисля така, поне за мен не е.

Еврейският народ е бил преследван дълго време, особено в Европа. И жертвеният манталитет все още съществува и днес. Израел представя себе си като жертва на страните и народите, които го обграждат. Те използват това, както и Холокоста, за да оправдаят деянията си.

Алмасри: Някои психолози казват, че често жертвите се “идентифицират” със своите подтисници. Такъв ли е и този случай?

Епщайн: Деца, с които е злоупотребявано, често израстват като насилници. Във всеки от нас, независимо от религията или етническия произход, има семена, лоши семена. Трябва да сме наясно с това. Всеки един от нас е в състояние да извършва много лоши неща. И трябва да сме наясно с това, и да не позволяваме лошите семена да излязат на преден план, защото имаме и добри семена, които трябва да оставим да процъфтят.

Някои казват, че ние, като евреи, сме били слаби, и сега трябва да сме силни. Е, това е страхотно. Да бъдем силни. Но вместо да унищожаваме палестински домове, нека изградим жилища за палестинците.

Алмасри: Вашите виждания повлияни ли са от еврейската вяра?

Епщайн: Смятам, че се придържам към еврейския морален кодекс. Има поговорка, “Tikun olam”, или “възобновяване на света”. Аз съм за това, но нека го възобновим за всички- а не само за някои, а други да страдат. Нека направим това конструктивно. Предполага се, че Израел е единствената демокрация в региона. Да го направим демократично, и да включим всички хора, независимо кои са те.

Алмасри: Има ли и други американски евреи, поддържащи подобни на Вашите виждания?

Епщайн: Има евреи, които казват: “Съгласен съм с теб, но не споменавай името ми.” Страхуват се, че същото нещо, което се случи с мен, ще сполети и тях; че ще бъдат наричани “мразещи себе си евреи”, анти-семити, и т. н.

Все още сме малко на брой, но нарастваме, особено след ужасното избиване през декември и януари (2009) в ивицата Газа. Мисля, че очите на хората се отвориха, и видяха какво прави Израел в действителност, вместо просто да слушат медиите, които са много предубедени.

Никое дете не трябва да бъде убито, но ако едно израелско дете е убито, това е голяма новина. Ако десет палестински деца са убити, никой не чува за това. Едно палестинско дете по-малко ли струва от едно израелско? Не. И двете имат еднакво право на живот, но за съжаление в действителност не е така. Палестинските деца нямат равни права- на образование, мирно съществуване, медицински грижи- с израелските деца. Случващото се с израелците и палестинците е напълно извън равносвесие.

Алмасри: Това, върху което се позовавате, е принципа на непропорционалността, за което често е критикувана израелската армия.

Епщайн: Не само това. Тук, в САЩ, нашето правителство подкрепя Израел, и осигурява необходимите инструменти и механизми за извършването на тези зли дела срещу палестинското население. С нашите данъци ние подпомагаме това. Междувременно нуждите тук, в тази страна, са огромни. Безработицата е висока- десет на сто- а здравеопазването е в пълна бъркотия. Тези пари са необходими тук, вместо да се изпращат на Израел.

Алмасри: Как оценявате сегашната политика на администрацията на Обама в отношенията с Израел?

Епщайн: Много съм разочарована. Когато беше кандидат- президент, той говореше за “промяна”. Не виждам никаква промяна. Той може много лесно да промени политиката на Израел, ако каже “Няма повече пари.”, вместо постоянно да ги подкрепя. Той казва: “Без повече заселване.” И Нетаняху (израелския премиер), с усмивка до ушите казва: “Добре, следващите десет месеца няма да строим никакви сгради.” А междувременно строят в Йерусалим. И казват: “Не сме се споразумели за Източен Йерусалим, и можем да правим каквото искаме там, и да разрушаваме палестински домове всеки ден през този десет месечен период, през който няма да строим никакви заселнически сгради.”

В миналото Израел направи всякакви обещания- казвайки едно, и вършейки съвсем друго. И ние просто продължаваме с тях, и някак ги оправдаваме, казвайки, че имаме напредък. Не виждам никакъв напредък. Обама се нуждае от кураж. Нуждае се от подкрепа.

Алмасри: Може ли да се подобри положението, докато евреите и мюсюлманите се виждат един друг като врагове?

Епщайн: Има група израелци и палестинци, които твърдят, че отказват да са врагове. Тя стратира от двама мъже- палестинец и израелец, и двамата загубили дете в конфликта. Тази група от двама мъже нараства. Още е малка, но има хора, които отказват да са врагове.

Всеки път, когато бях на Западния Бряг, ясно давах да се разбере, че съм еврейка, защото не исках това да се разбере случайно. И отново и отново ми казваха; “И какво? Ние не мразим евреите, ние мразим това, което израелците и израелското правителство и военни правят с нас.” Имах опит с гостоприемството на палестинците от Западния Бряг- гостоприемство, както никъде другаде по света. Къде имах проблеми? На летището в Израел. Първия път, когато напуснах през 2004 г., бях задържана на летището за пет часа, и претърсвана съблечена, дори вътрешно претърсвана. Когато попитах защо, ми беше отговорено: “Защото си терорист. Ти си заплаха за сигурността.”

Това е, което еврейските хора ми направиха, докато така наречените ми врагове, палестинците, не ми предложиха нищо друго, освен гостоприемство.

Алмасри: Има ли реална надежда за промяна?

Епщайн: Не съм с илюзията, че ако достигнем контролния пункт Ерез, ситуацията ще се промени. Но всяко действие, всяко малко нещо помага. Никога не се знае коя ще е последната капка, която ще прелее чашата. Все още имаме много работа. Ненасилствените действия на съпротива от страна на палестинците растат. Това трябва да се задържи. И всичко това заедно, рано или късно, ще доведе до промяна. Аз съм непоправим оптимист, но понякога трябва да бъда и реалист.